Интегрално Електронно Здравно Досие

Въведение (Увод)

Задачите, които си поставихме за изпълнение при композиране на работещ модел на дейностите в Служба по трудова медицина са посочени по-долу:

• Моделът следва огледално да отразява практиката на лекаря по трудова медицина и неговите информационни контакти – основно с JP, който работещия здравно осигурен има за свой доверен лекар;
• Да се спази и отчете съдържанието на документалното медицинско стопанство, за да се опишат всички изследвани медицински и помощни параметри и тяхната стандартизирана характеристика. Представянето на показателите, с които се работи сега в електронна версия е улеснено от факта, че те са нова практика и няма наложени традиции за прилагане на техни хартиени носители;
• Да се наложи чрез това Електронно здравно досие автоматизиран документооборот на Службите по трудова медицина, като стъпка към бъдеща Интегрирана на национално ниво МИС. Така ще е възможен ясен анализ на здравния риск на работното място, отчетливо осигуряване срещу професионалните рискови фактори и контрол върху работодателя за тяхното спазване;
• Електронното здравно досие да бъде в основата на изискваните от лекарите по трудова медицина рутинни отчетни анализи за здравното състояние на работещите, като етапно позволи и подмяната на предимно еднозначните с многомерни статистически изследвания;
• Електронното здравно досие да съчетае централизирания с децентрализиран подход при изучаване на груповото здравно състояние на работещите, като се работи по Международния класификатор на болестите;
• Електронното здравно досие и ИС, за която е предназначено, да позволяват множествено потребление на създаваната специализирана Банка от данни за нуждите на национално отговорните институти и звена – основно за Националния Център по Хигиена, медицинска екология и хранене и Националния регистър на професионалната заболяемост в Република България ;
• Да се предвиди етапно разширяване на раздела “Справки (Статистика)” – като варианти за алгоритмични обработки на събираната по време на работа специализирана информация. Изследваните обобщени характеристики на здравното състояние да се базират на относителния дял боледували във всички необходими срезове – по пол, възраст, професия, производствени дейности и др. , при отчитане на избрани причинно-следствени връзки и корелации. Това ще оптимизира управлението на социално-значимите заболявания в съответните професионални категории здравно-осигурени ;
• Такъв информационен подход ще подпомогне промотивни инициативи насочени към рискови за здравето работни места, трудовите експертизи и социално-медицинското поведение.

Изложение

Тази статия е посветена на конкретна разработка, направена по поръчка на частна здравно-осигурителна фирма, която поддържа за своите осигурени лица в предприятия в София, Габрово и Бургас Служби по трудова медицина. В момента с Електронното здравно досие работят успешно още две частни Служби по трудова медицина в София.

Службите по Трудова медицина в България се организират съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд (1997) и Наредба № 17 (1998) на Министерството на здравето. Тези регламенти се прилагат на всички места, където се осъществява трудова дейност за гарантиране правото на здравословни и безопасни условия на работещите. По тази схема ролята на Службата по трудова медицина е да подпомага и консултира експертно работодателите при изпълнението на посочените изисквания, като регистрира състоянието на работната среда и контролира всички дейности за опазване здравето, за адаптиране средата и индивида и намаляване и контрол върху вредните фактори в този процес.

Функционална характеристика на Службата по трудова медицина включва три основни групи дейности:

1. Изследване, профилактика и оздравяване средата на работното място чрез:

• измерване факторите на работната среда по групи:физико-химически, токсико-химически и специализирани, оценка на здравния риск от тяхното въздействие и организиране необходимите адекватни промени в средата. Задължително поддържане на цялата специализирана информация по тези променливи фактори.

2. Проследяване здравословното състояние на работещите чрез:

• медицински и здравен контрол при постъпване на работа, водене на профилактични медицински прегледи, изготвяне индивидуални здравни досиета, периодичен обобщен здравен анализ на всички работещи.

3. Обучение за предпазване от трудов травматизъм чрез:

• подготовка за оказване на първа и спешна медицинска помощ, самопомощ и взаимопомощ, изготвяне и прилагане правила, инструкции и норми на здравословни условия на труд.

Изпълнението на тези функции, тяхното архивиране и употребата на специализирана информация са изцяло съобразени при създаването на описаното по-долу Електронно здравно досие.

МИС и нейното Електронно здравно досие са проектирани така, че да са стъпка към по-масово внедряване на Интегрално електронно здравно досие за национална употреба. Съвместяването на компютърни електронни досиета за обработка на информация по трудова медицина е част от задачите, които сега преследва реорганизиращото се национално здравеопазване.

Като се опитваме да съчетаем посочените изисквания и се съобразяваме с относително ограничената употреба на информационни технологии в тази специализирана област, която търси своето отчетливо място сред новите форми на здравно обслужване, представяме няколко основни екрана на работещото Електронно здравно досие :

Фиг.1. Основен екран.

Това е основният екран за работа, структуриран по видовете дейности: за пациентите е лявата зона, а за специалистите, които работа в Службата по трудова медицина е дясната част на екрана.

Следвавходен екран за всеки здравно осигурен, който минава на преглед, като основната първична информация за създаване на електронния документ има следните източници:

1. Паспортно-професионален раздел - постоянните административно-паспортни данни и професионална характеристика, чрез които да се подават обработените данни като справочна информация към отдел “човешки ресурси” на предприятието, за ТРЗ и за здравно-осигурителната каса:

Фиг.2. Входен екран.

2. Раздел “Здравно състояние” - текуща здравна и медицинска информация – извършени прегледи по видове, решения на медицински комисии и издадени медицински документи.

Фиг.3. Екран „Карта за предварителен медицински преглед”.

Фиг.4. Екран „Професионален маршрут”.

В картата за Предварителен медицински преглед се описват специализирани изследвания, направени по профили в полето “находка”: от терапевт, хирург, офталмолог, невролог, съответно спецификата на работното място. Попълват се получени резултати –включително и апаратни и диагностични заключения, които аргументират възможността на съответния служител да работи точно тази работа на това работно място.

В екрана Професионален маршрут е важно да се опишат факторите, които влияят постоянно в работната среда, по групи:

1. физически фактори: показатели за електрическата безопасност, измерване на шум, запрашеност, интензивност на осветлението, температура, вибрации. Задължително се описват препоръчаните персонални или колективни предпазни мерки във времето с траен или временен характер, както и употребата на лични предпазни средства.
2. токсико-химични фактори: химически продукти в средата, токсични компоненти и техните концентрации и време на въздействие. Задължително се описват препоръчаните и изпълнени предпазни мерки във времето с траен или временен характер.
3. специфични фактори – уникални особености на работата – свързани със стрес, емоции, работа в конфликтогенна среда , както и направените препоръки от здравните и медицински специалисти.

Екранът Профилактичен преглед е за регистрация на периодичните прегледи, които се правят на всички служители, както и за индивидуалните посещения на работещите при повод и по тяхна преценка. Отразяват се получените резултати.

В екрана за Заболявания с временна нетрудоспособност се отразяват издадените болнични лостове за домашно лечение, броят дни отпуск по болест и номерът на заболяването по МКБ.

Фиг.5. Екран „Профилактичен преглед”.

Фиг.6. Екран „ЗВН данни”.

Освен работата с информация “от” и “за” работещите Електронното здравно досие предлага възможности и за експертите, посочени по-долу:

3. Информационни Справки и здравни индикатори

В полето Забележка всеки специалист може да отрази своите наблюдения и работа в тяхната уникалност.

Фиг.7. Екран „Забележка”.

4. Работа на специалистите по трудова медицина и техните връзки с J.P.

Целта на следващите три екрана е да се създадат условия за обмен на информация между трите вида медицински специалисти, които изследват работещия човек: лекарят в службата му ( със специалност трудова медицина), профилиран лекар (хирург, офталмолог) и неговият JP.

Фиг.8. Екран „Специалисти предварителен медицински преглед”.

Фиг.9. Екран „Специалисти профилактичен медицински преглед”.

Фиг.10. Екран „Личен лекар”.

Всички въвеждани данни са свързани със системната дата , което позволява бъдещи справки и с административно-паспортните данни на служителя – неговият национален идентификатор . Освен това МИС дава автоматично пореден входящ номер – неговият системен идентификатор

Търсенето в базата може да се прави по някой от тези три способа. Единствена за всеки пациент, провеждана еднократно при неговото постъпване на всяка поредна нова работа, остава Картата за предварителен медицински преглед, която е снабдена с всички стандартизирани атрибути на избрания графичен дизайн на полетата. Неограничен е броят на профилактичните прегледи – при оплаквания на работещия или по инициатива на Службата по трудова медицина.

Заключение

В реализацията на това проектно задание основна цел бе да се акцентира върху прагматичните аспекти на специализираната медицинска и здравна информация и нейната употреба за управление. Тя е в този смисъл много скъпа стока, която служи и за финансови отчети и анализи в здравно-осигурителната компания и се използува синхронно от много потребители – при употреба в диалогов режим, а в бъдеще време - за варианти на пакетна, епидемиологична обработка и изводи, които ще обоснове.

Това Електронно здравно досие е етапен модел на функциите на Службите по трудова медицина. То е в процес на оптимизация – търси се най-добрата визия на формализираната му структура, която няма свой хартиен предшественик, с чието хартиено оформление да се съобразява.

Графичният дизайн на Електронното здравно досие е решен в контекста на съвременните медицински електронни документи и ще се развива в практиката.

Практическото внедряване на този продукт от края на 2003 г може да се обобщи по следния начин: София в Си-банк (900 работещи) и в Банка Биохим (2000), в град Мездра - “Сънитекс” (600), в град Габрово “Подем” – (600) и в град Бургас “Хемус” – (350). За общо 4 450 здравно осигурени, за една година, при оценка икономията на един осигурен абонат (определение от компанията 3 лв), общата печалба (икономия) възлиза на около 14 000 лв.

Той се ползува при обучението на студентите в Нов български университет, департамент Медикобиологични науки, по него има разработени две дипломни работи в Програма “Здравна политика и здравен мениджмънт”.

Референции, лекции и публикации